Единственият по рода си възрожденски площад в България, съхранил почти изцяло автентичния си вид.

Намира се на площад "Капитан дядо Никола". Тя е построена през 1814 г., а механизмът и е от 1815 г. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава – сокай. В архитектурно отношение отделните части на кулата са изградени в хармонични пропорции. През 1971г. към механизма е прикачен магнетофон, който в 22:00ч. след последния 10ти звън на камбаната се разнася мелодията на песента "Неразделни" от Пенчо Славейков. С това тя става химн на града.

Той е емблематичен символ на гр. Трявна, познат още като Старият или Гърбавият мост. Cтрoeн e прeз 1844-1845г. от уста Димитър Ceргюв. Характерно за моста е сводестата му конструкция – римски стил. Той е силно изгърбен в средата, а парапетът е от дялани каменни плочи, заловени помежду си и към основата с железни щифтове и оловна пропойка. Друга негова особеност е специалното художествено оформление на средните, най- високите плочи от парапета. От вътрешната им страна майсторът е изрязал по един щит, над който има няколко листа от неизвестно дърво.

Улица „Петко Рачов Славейков“ или позната като „Старата улица“ е архитектурен и исторически резерват от 1979 г. Тук се намират едни от най-известните възрожденски къщи – Даскаловата, Славейковата, Калинчевата.

Паметник на културата с национално значение. Недействащ храм. Строен е от големият тревненски майстор Уста Димитър Сергьов. Иконостасът е изрязан от поп Койо Витанов-един от най-забележителните тревненски зографи. Оригиналните икони са снети и се съхраняват в Музея на резбарско и зографско изкуство - Трявна.

Църквата е паметник на културата с национално значение. Обновена, разширена и украсена през 1819-21г. Иконостасът и иконите са прекрасни образци на тревненската художествена школа. До днес е действащ храм.

Къщата на поп Ангел е с предполагаема дата на строеж началото на 18 век и е най-старият архитектурен паметник на културата, запазен в град Трявна. Тя е приютявала Апостола Васил Левски, при едно от многоброй­ните му идвания в Трявна по комитетски дела. Днес посетителите могат да видят тайните места, където апостола на свободата е успявал да се укрие от турските заптиета. В нея също е отсядал и революционера Ангел Кънчев, който е родом от Трявна. Попангеловата къща е изцяло реставрирана и в нея е създаден „Център на художествените занаяти“.

Останки от калдъръмени римски пътища срещаме и днес в Качаунската махала, която е част от архитектурния исторически резерват Трявна, обявен за такъв през 1979г. Красота и романтика има във възрожденските къщи по улица „Асеневци“ (Качаунската махала). Те са още едно доказател­ство за строителния гений на тревненските майстори. Посетителите на града и днес могат да почувстват неповторимата атмосфера на градска уличка от 19 век.

Строена през 1830 г. от Уста Димитър Сергюв. В нея се намира колекция от картини, дарени на града от Тотю Гъбенски. Тя включва над 80 български худож­ници от края на миналия век до наши дни. Колекцията се обогати с последвалото дарение на Донка и Георги Гъбенски.

Построена е около 1850 г. Дом на Петко Славейков и неговият син Пенчо Славейков - един от най-великите поети на България. 

Строена е за двама от синовете на хаджи Христо Даскалов. При освещаването на къщата на Гергьовден 1808 г. майсторът Димитър Ошанеца  и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят великолепни тавани-слънца в двете одаи на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща. Тук през 1963 г. е открит единственият  по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската.

Строена е в началото на ХІХ век. Роден дом на революционера Ангел Кънчев – сподвижник и верен помощник на Васил Левски при изграждането на вътрешната революционна организация. В този дом преминават само детските години на Ангел. Експозицията представя и участието на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.