Град Троян е център на община от 21 селища с обща площ 893 кв. км. и население 36 хиляди жители. Намира се в Северен централен икономически район на Република България, в полите на най-красивия дял на Стара планина. Троянската община е удивително съчетание - величествени планини, реки и топли минерални извори. Общината е с богато и добре запазено културно - историческо наследство:

-исторически обекти;

-архитектурно - етнографски обекти;

-религиозни паметници;

-манастир с национална и международна известност;

-съхранени битови традиции и занаяти;

-интересни музеи;

-значими периодични прояви;

-религиозни и светски празници.

Община Троян е с територия от 888 839 дка и граничи с общините: Ловеч, Априлци, Угърчин, Севлиево и Карлово.

Хидрографската мрежа на общината е представена от - топли минерални извори, от язовир и от няколко реки с техните притоци.

Преобладаващи дървесни видове - дъб, явор, ясен, габър, топола и букови гори. Разнообразието на релефа и растителността е създало благоприятни условия за развъждането на полезен дивеч като : елен, сърна, диви свине, мечки, диви кози, вълци. В общината има над 200 вида птици, някой от тях редки видове, които са предпоставка за развитие на орнитоложки туризъм.
Защитени природни обекти: На територията на общината се намират два резервата от националния парк" Централен Балкан" - Биосферен резерват "Стенето" и резерват "Козя стена" - създаден с цел опазване на еделвайса.

Археологически разкопки свидетелстват, че районът на днешната община Троян е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени многбройникерамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

Следващият значим период в развитието на Троянския край е свързан превръщането на българските земи в римска провинция. От тогава датират останките от римския път ,,Виа Траяна“ (2-5 в. сл. Хр.), свързвал Дунав и Бяло море, и изградените по неговото протежение охранителни съоръжения – крепостта ,,Состра“ ( в землището на днешното с. Ломец), крайпътните станции ,,Ад Радицес“ (местността ,,Шамака“, с. Бели Осъм) и ,,Монтемно“ (местност ,,Беклемето“, Троянски проход).

Пътят, построен от император Траян, наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия старопланински проход – Троянския.

През 15 в. в началото на прохода възниква крайпътното селище Троян. За произхода на името му съществуват много хипотези, които го извеждат ту от названието на древен славянски бог, ту от името на римския император Траян, оставил значими строежи по тези земи.

В началото на османското владичество там се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.

В началото на 19 в., тогавашната, все още селска община, на няколко пъти става жертва на кърджалийски нападения. Този факт и многобройните трудности и ограничения, създавани от турските управници, не пречат на местното население да прояви своя буден балканджийски дух и Троян бързо се утвърждава не само като занаятчийски център, но и като локално селище на просвета и култура – не на последно място и благодарение на решаващата роля на близкия Троянски манастир ,,Успение на Св. Богородица“. В него, през 1871 г., Васил Левски основава и таен революционен комитет. През 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.

В годините след Освобождението Троян се превръща в проспериращ балкански град, който не само съхранява и развива традициите, наследени от миналото, но днес може да се похвали като национален център на занаятите, дървообработването и мебелното производство, фармацията и др.